Много мислих,върху тази вест,затова как да я сервирам.Град Пловдив,който по - рано в годините се е казвал Филипополис.Защо е така?До скоро и аз се чудех,но вече знам.Филипополис е бил град - държава, на която градоначалникът се е казвал Филип Еди Кой си.След смъртта му настъпил хаус,както е сега в Гърция.Водили се войни за този град-държава,но майните победили.
Кадри от живота
сряда, 29 февруари 2012 г.
петък, 24 февруари 2012 г.
Животът на село
Чакам с нетърпение да дойде лятото,за да отида отново на село.Там всичко е безгрижно,и така весело.Говорим си с баба и дядо по всички теми,понеже сме си близки.Например веднъж казах на баба,че дядо си има любовница.Това естествено не беше вярно,но исках да вида какво ще стане.Баба ми се обади насам-натам,за да разбере дали е вярно.След като дядо се прибра от полето,баба го зачеластри.Когато видях,че нещата не вървят на хубаво,казах,че любовницата на дядо ми е кобилата,която бе в конюшнята в задния двор.
събота, 18 февруари 2012 г.
Малката ми сестричка
Тя е много напористо лапе,и докато не постигне своето.Сестра ми е родена на 9 Ноември,а аз на 11,но с малка разлика в годините.Въпреки,че разликата ни е 11 години,тя пак ми надвива,и винаги постига своето.Въпреки,че ми създава ядове,пак си я обичам.От малък си мечтаех за нея.Когато видех някои братя и сестри,си мечтаех и аз да имам братче или сестриче.Спомням си,че вечер преди лягане се обръщах към Св. Богородица с молбата да имам някой близък човек до себе си.И ето,че след известно време това желание се сбъдна.
петък, 17 февруари 2012 г.
С баща ми за риба
Когато бях малък много обичах да ходя с тате за риба.Баща ми палеше колата и тръгвахме.По някога ходеше сам,или с някой негов приятел.Но,когато ходеше без мен малко се сърдех,защото не ме е взел мен.Понякога идваше с пълна кофа,чак догоре с риба.Е,имаше и дни,когато не кълвеше.Това сигурно се случваше,защото рибата може би е била заета с нещо друго.
четвъртък, 16 февруари 2012 г.
Баба - Монк
Баба ми се казва Монк.Това име й даде баща ми.От начало много се учудих,но по - късно разбрах защо.Тя или той беше маниак на тема чистота,че нямаше равна.Все още като живееше у нас,Монк бе също така много подреден,така че,когато беше с нас баба подреждаше нещата вкъщи,и после иди ги намери.Така беше до деня,в който не се премести да живее на друго място.
Сам в къщи
Не случайно казват,че тишина е злато.Обичам моментите,когато остана сам.Обичам ги толкова много,че дори се питам дали не остарявам преждевременно.Майка ми,баща ми и сестра ми като излезнат се чувствам като император,който се чуди да разнообрази обстановката.По този повод съм се чудел дали да не покана някоя мацка,за да ми четем книги.Хубаво,но после няма да имам време да изчистя след като свършим да четем тези така дълбоки и интересни книги по анатомия.
вторник, 31 януари 2012 г.
Сестричката ми
Може би от седем или осем-годишен исках да имам сестричка,която да ми бъде опора,в този така та труден живот.Сутрин,следобед и вечер се молих на Света Богородица,и на Иссус Христос да ми сбъднат тази моя мечта.И не след дълго,малко преди да стана на единадесет мечтата ми се сбъдна.Получих това,за което копнеех толкова време.Когато я видях за първи път се зарадва много ,че най - после имам сестричка,която беше като ръкавичка.Тогава отидох пред иконата на Господ,и му благодарих от цялата си душа.
Абонамент за:
Коментари (Atom)